Р Е Ш Е Н И Е

 

    202                                          07.07.2009 г.                          град Хасково

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Д.

                                              ЧЛЕНОВЕ: Т. Х.

                                                                     П. Г.

 

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от мл. съдия П. Г.  въззивно гражданско дело № 281 по описа на Окръжен съд Хасково за 2009г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава двадесет и пета, вр. чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

         Образувано е по въззивна жалба от адв. В. П.– пълномощник на Ф.Р. *** против Решение № 7 от 28.04.2009 г., на  Районен съд Ивайловград, постановено по гр. д. № 25 по описа на същия съд за 2008 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, който бил постановен при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и противоречал на материалния закон. Съдът не бил обсъдил всички доводи на ищцата, а за тези, които обсъдил направил изводи, които не били съобразени с нормативните актове и не съответствали на събраните по делото доказателства. Нарушена била процедурата по ГПК за събиране на доказателства, като била дадена възможност на работодателя да представя такива до края на процеса, въпреки че това му право било преклудирано в началото на процеса. Не било обсъдено и заключението на вещото лице по релевантни за спора факти. Твърди се, че съдът не бил отчел, при формиране на изводите си за законосъобразността на уволнението, обстоятелството, че работодателят не бил спазил изискванията при уволнение, поради съкращение в щата, а именно за промяна на щатното разписание, които да се извършат по законоустановения ред и орган. Не бил обсъден и довода на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била мотивирана. Към момента на изготвянето й не било изготвено щатно разписание на длъжностите, което правело уволнението й преждевременно. Неправилно било тълкуването на закона от районния съд и относно момента, в който щатните разписания влизали в сила. Съдът изградил изводите си въз основа на противоречиви доказателства, без да сочи кои от тях кредитира с доверие и защо. По отношение на заключението на вещото лице счита, че същото в отделни части било неправилно. Неправилен бил извода в мотивите на постановеното решение и относно защитата на ищцата чл. 333, ал. 4 от КТ. Не било обсъдено приложена ли е или не правната норма на чл. 10, т. 3 от БКТД. Неправилно било и тълкуването за това подчинен ли е директорът на училището на МОН и обвързан ли е от БКТД /Браншовия колективен трудов договор/, подписан от Министъра на образованието и има ли задължения по него. Моли въззивния съд, по изложените доводи, да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените от ищцата искове, както и да й присъди направените по делото разноски и пред двете инстанции.           

         В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна.

         В съдебно заседание пред Хасковския окръжен съд въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, а взъзиваемата страна, чрез пълномощника си я оспорва изцяло.

         Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Ивайловград решение, поради което същата е  процесуално допустима.

         ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

         Предявени са от ищеца Ф.И.Р. *** против Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, Община Ивайловград обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от Кодекса на труда, по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и обективно съединени с тях в условията на евентуалност искове по чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал. 1 от КТ. В исковата си молба ищецът Ф.Р. твърди, че в продължение на 25 години била работила в ответното училище като учител по български език и литература и в последните седем години като възпитател в прогимназиалния курс, след като през 2001 г, въвеждайки я в заблуждение, директорът на училището я принудила да подпише молба за преназначаването й като възпитател, с което загубила постоянното си работно място като учител по български език и литература, руски език и рисуване. Със Заповед № 82/30.06.2008 година на директора на ответното училище било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ поради съкращение на щата, считано от 01.07.2008 г. Счита, че извършеното с горецитираната заповед уволнение било незаконно, поради неосъществяване на посоченото в уволнителната заповед основание – съкращение в щата. Прекратяването на трудовия й договор било незаконно, защото е извършено преди да има влязло в сила щатно разписание и в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредба № 3/18.02.2008 г. Прекратяването на трудовия й договор било преждевременно, а оттам и незаконно, тъй като зависело от броя на паралелките в училището и броя на учениците в тях, съответно от броя на децата в полуинтернатните групи. Този брой бил известен едва в началото на учебната година и това бил момента, в който следвало да се прецени от работодателя дали се налага съкращение в щата. При посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение следвало да има подбор, какъвто не бил извършен от работодателя по реда, критериите и последователността на КТ, с което бил нарушен и чл. 10 от КТД за системата на народната просвета от 30.06.2008 г. Ищецът твърди, че била нарушена била и защитната норма на чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение била член на СУБ към КНСБ. В чл. 10, т. 3 от КТД в системата на народната просвета било договорено да не се прекратяват трудови договори на педагогически персонал, когато по същите специалности има работни места, които се заемат от лица, придобили право на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст, каквито имало в ответното училище. Поради прекратяването на трудовия й договор била в принудителна безработица, поради което търпяла вреди, изразяващи се в лишаването й от трудово възнаграждение. Прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание се извършвало с предизвестие от работодателя. Тъй като такова не й било връчено, счита, че работодателят й дължал обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за 2 месеца, който срок бил уговорен като минимален в Отрасловия трудов договор в системата на народната просвета. Не било й изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г.

          Моли съда, по изложението в исковата молба съображения да признае уволнението, извършено със Заповед № 82/30.06.2008 г. на Директора на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград за незаконно и да го отмени, като ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност – “възпитател прогимназиален курс”; Иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за периода от 01.07.2008 г. до 01.01.2009 г. в размер на 2875 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли да бъде осъден ответника да й заплати и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 20 от БКТД в размер на 958 лева, ведно със законните лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 570 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

           Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който счита предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за допустими, но оспорва същите като неоснователни по изложените в отговора съображения. Предявените искове по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ намира за недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им, тъй като в процесната заповед за уволнение било наредено изплащането на претендираните суми по тези искове.

          Производството по предявените искове по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратено с влязло в законна сила определение на РС - Ивайловград от 17.09.2008 г. и по тях е образувано производство по общия ред, тъй като съдът е приел, че същите не подлежат на разглеждане по реда на Глава Двадесет и пета от ГПК.

          От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

          По делото не се спори между страните, че ищцата Ф.И.Р. е работила в ответното училище повече от 20 години, считано от м. октомври 1984 г., включително и на длъжността учител. С Трудов договор № 40/17.09.2001 г. ищецът Ф.Р., със специалност учител по български език, руски език и изобразително изкуство е назначена от временно изпълняваща длъжността  „директор” на длъжността „учител” в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград за неопределено време. С Допълнително споразумение № 755/2001 г. е преназначена на длъжност „възпитател” в същото училище, която длъжност е заемала и към момента на издаване на процесната заповед за уволнение.

          Видно от Препис – извлечение от Протокол № 13/30.06.2008 г., на заседание на педагогическия съвет на същата дата е приет проекто Списък – образец № 1 за учебната 2008 г. – 2009 г. за разпределение на часовете и класното ръководство, според който в ответното училище ще се сформират две слети паралелки и няма да има полуинтернатни групи.

          С Докладна записка изх. № 126/27.06.2008 г. е бил Уведомен и началника на Регионалния инспекторат по образование на МОН – Хасково за приетия проекто Списък – образец № 1.

          От заключението на вещото лице Дамянов се установява, че изпратената от директора на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград, докладна записка, с изх. №126/27.06.2008 г. до Началника на РИО Хасково за промяна в Списък – Образец № 1 за учебната 2007 – 2008 г., е съгласувана с резолюция от 01.07.2008 г. Към 15.06.2008 г., в ответното училище нямало депозирани заявления от родители за посещение на децата им в полуинтернатни групи за учебната 2008/2009 г.

          Въз основа на утвърдено със Заповед № 84 от 30.06.2008 г. на Директора на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград поименно щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.07.2008 г. се намалява числеността на персонала с 5 щатни бройки, спрямо предходното щатно разписание на длъжностите в сила от 01.01.2008 г. От педагогическия персонал са съкратени 4 щатни бройки, от които две щатни бройки за длъжността „възпитател” в училището. В утвърденото поименно щатно разписание на длъжностите в сила от 01.07.2008 г. не се предвиждат такива за длъжността „възпитател”.

          Със Заповед № 82/30.06.2008 година на Директора на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда, било прекратено трудовото правоотношение с ищцата Ф.И.Р., считано от 01.07.2008 г. В Заповедта е посочено като причина за прекратяване на трудовия договор съкращаване на щата и е разпоредено на работника да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ и чл. 13 от КТД от 31.05.2006 г. – обезщетение за неспазено предизвестие – 2 брутни работни заплати и по чл. 224, ал. 4 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни за 2008 г. Заповедта е връчена лично на работника на 30.06.2008 г.

          По делото е представен и приет като писмено доказателство и Колективен трудов договор за системата на народната просвета, сключен на 30.06.2008 г. между МОН, представлявано от Даниел Вълчев – Заместник министър – председател и Министър на образованието и науката; Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, представлявано от председателя на съюза, Сдружението на директорите в средното образование, представлявано от неговия председател и Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдиката „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителския синдикат към КНСБ, представлявани от председателите на синдикатите. В чл. 10.5 от КТД е предвидено, че се прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т.2 и  3 от Кодекса на труда с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително становище на синдикалната организация. В чл. 65 от КТД е предвидено, че същият влиза в сила от дена на подписването му.

           В Колективен трудов договор от 07.09.2006 г., подписан между Кмета на Община Ивайловград и Председателя на Общински съвет Ивайловград не е предвидена специална закрила за синдикални членове при уволнение.

           По делото, пред РС Ивайловград е представено и прието като писмено доказателство и Удостоверение № 5/01.02.2007 г., установяващо легитимност на Синдикалната организация на СБУ при ОУ – с. Свирачи, представлявана от председателя й Д.Н.. Видно от издадената заверка от синдикалната организация при ответното училище, ищецът Ф.Р. е неин член от 1990 г. до 31.05.2008 г., включително.

          От представеното по делото копие от Трудова книжка № 178, серия Т, № 140365 на ищцата Ф.И.Р., издадена от Регионален инспекторат на МОН на 29.10.1998 г. се установява, че след уволнението, същата не е работила по трудово правоотношение.

          От заключението на вещото лице по назначената и изслушана пред районния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ месеца на уволнението е 478.79 лева. Размерът на обезщетението съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е изчислен на 2872.74 лева.

           Изложеното от фактическа страна се установява от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло, като безпристрастно и компетентно изготвено.

          При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

          Следва най – напред да бъде признато за безспорно между страните по делото, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като въз основа на Допълнително споразумение № 755/2001 г. ищцата е заемала длъжност – “възпитател” в ответното училище. Трудовото правоотношение, съществуващо между страните по делото е прекратено със Заповед № 82/30.06.2008 година на Директора на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда, считано от 01.07.2008 г. В заповедта е посочено като причина за прекратяване на трудовия договор съкращаване на щата. Същата е издадена в рамките на правомощията на директора на училището по чл. 147, ал. 1, т. 6 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета.

          Предвиденото в чл. 328 КТ потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява въз основа на някое от основанията предвидени в цитираната разпоредба.  За да се прецени дали извършеното с процесната заповед уволнение е законосъобразно, следва да се провери на първо място, дали е осъществено използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение и едва след доказване на този факт е трябвало да се разгледа следващия въпрос – за необходимостта от извършването на подбор. Това е така, понеже извършването на подбор е последица от прилагането на някое от установените в чл. 329, ал. 1 от КТ фактически състави за уволнение, чието изброяване е изчерпателно. В тях се визира и посоченото в заповедта основание – съкращаване на щата, а в предмета на съдебния контрол са предпоставките, относими към него. Преди да изследва въпроса за тяхното наличие, обаче следва да се прецени най – напред налице ли е съкращаване на щата. Това обуславя доказване от страна на работодателя, че към момента на уволнението е премахната съществувалата дотогава щатна бройка, предвидена за съответната длъжност, в т. ч. трудовите функции, изпълнявани от нея. От представеното от ответника щатно разписание, в сила от 01.07.2009 г., се установява, че в него не фигурират щатни бройки за длъжността „възпитател”, заемана от ищцата. В този смисъл, изводът на съда е в посока, че е извършено реално съкращаване на щата. На следващо място, посоченото в заповедта правно основание за уволнение съответства на действителното основание, на което е било извършено прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника Ф.И.. Същото, съгласно изискването на закона следва да предхожда или да е извършено едновременно, както в процесния случай, с прекратяване на трудовото правоотношение с работника от компетентен орган, какъвто е директорът на ответното училище.

          Относно наличието на право у Директора на ответното училище, в качеството му на работодател да променя щатното разписание, следва да се отбележи, че такова му е предоставено с разпоредбата на Параграф 71, ал.2. т.5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. (обн., ДВ, бр.113/28.12.2007 г., в сила от 2008г.), който се явява приложимият материален закон, с оглед момента на извършване на уволнението. Съгласно ал.1 на същата разпоредба, считано от 01.01.2008 г. за всички училища в системата на народната просвета се прилага система на делегирани бюджети, а съгласно ал. 2, т. 5 делегираният бюджет е такъв, чрез който се дава право на директора на училището самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно определените по реда на Параграф.70, ал.5 средства за финансиране на съответните училища. Следователно право на директора е да определи дали да се промени щатното разписание за дадена длъжност или не, като за настъпването на тази промяна не се изисква последващо съгласуване от началника на РИО. Такова съгласуване е предвидено в Наредба №3/18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, която касае обаче съгласуване с РИО на разпределението на преподавателската работа и числеността на персонала. Несъмнено, промяната на щатното разписание за дадена длъжност води до промяна на числеността на персонала, а съгласно чл.10 и чл.12, ал.3 от наредбата, преподавателската работа на педагогическите кадри се планира в Списък-образец №1, който се утвърждава от директора на училището след съгласуване с РИО, числеността на персонала също се утвърждава от директора в Списък-образец №1. Промените в числеността на персонала през учебната година се утвърждават отново от съответния директор по реда на чл.10, т.е. след съгласуване с РИО. От друга страна обаче, в чл.63, ал.1 от Наредба №4/16.04.03 г. за документите за системата на народната просвета е предвидено, че сведението за организиране на дейността в училището за учебната година (Списък - образец № 1) е предназначено за всички видове училища и служи за установяване на съответствието на организацията на учебния процес с нормативната уредба в системата на народната просвета. Изрично е предвидено в тази разпоредба, че този списък обслужва информационно нуждите на МОН, РИО, НИО, общинската или районната администрация и финансиращите органи, т.е. значението му е предимно информационно, като съответната промяна в разпределението на преподавателската работа или числеността на персонала настъпва независимо от отразяването й в Списък -образец № 1. В този смисъл е и разпоредбата на ал.6 на чл.63 от наредбата, съгласно която всяка промяна в Списък - образец № 1 се изготвя и утвърждава от директора на училището след съгласуване с началника на РИО до 10 дни след настъпването й, т.е. промяната настъпва независимо от отразяването й в Списък-образец №1 и съгласуването й с началника на РИО. С оглед на това ответникът ОУ „Св. св. Кирил и Методий” с. Свирачи, общ. Ивайловград чрез директора законосъобразно е упражнил правото на уволнение на основание „съкращаване на щата”. Същото не е обусловено по никакъв начин от предприемане на предхождащи действия от директора на училището за съгласуване на Списък-образец №1  с Регионалния инспекторат по образованието.        

          След като се установи, че в рамките на правомощията и в съответствие на закона е предприето от работодателя съкращаване в щата на длъжностите в ответното училище, следва да бъде разгледан и последващия въпрос – за извършване на подбор при прекратяване на трудовите правоотношения с персонала на това основание. Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ, при съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може, в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по – висока квалификация и работят по – добре.

         Когато намаляването на обема на работата засягат повече от една идентични или сходни длъжности, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнение на работници и служители, заемащи тези длъжности. Настоящият случай, обаче не е такъв. Предприетото от работодателя съкращаване на щата обхваща две щатни бройки за длъжността „възпитател” в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград, една от които се заема от ищцата, а другата е свободна. Това са всички налични щатни бройки за съответната длъжност. Освен това, по длъжностна характеристика, длъжността „възпитател” следва да се възприема за съвсем различна от длъжността „учител”, независимо, че и за двете се изисква педагогическо образование. Следователно не е било необходимо да бъде извършван подбор от работодателя. Оттам, неизвършването на такъв не обосновава нарушение на закона, съответно незаконност на предприетото уволнение.

          Що се касае до твърдението на ищцата, че се ползва от синдикална защита по чл. 333, ал. 4 от КТ, несъобразяването с която от страна на работодателя води незаконност на уволнението, въззивният съд намира същото за неоснователно. Не е налице нарушение по чл.333, ал.4 КТ, на каквото се позовава в исковата молба и подадената въззивна жалба въззивникът по делото. Съгласно посочения текст на закона, когато е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работника или служителя, поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. С такава закрила се ползват работниците и служителите, членове на съответната синдикална организация, само когато такава закрила е била уговорена в колективния трудов договор и то по начина, уреден и регламентиран в КТ – чл.333, ал.4, а именно страните по този договор изрично да са уговорили необходимостта от предварително съгласие, а не становище на съответния синдикален орган в предприятието при уволнение на тези основания. Действително тук ищцата Ф.Р. е била уволнена на едно от визираните основания за уволнение – съкращаване на щата и е била член на съответната синдикална организация. Относно това обстоятелство, както и по отношение на въпроса действа ли е между страните по настоящия спор колективен трудов договор, предвиждащ защита по чл. 333, ал. 4 от КТ, настоящият въззивен състав споделя напълно мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение довели до извод, относно отговора на тези въпроси поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Следва единствено да се добави по отношение на посочения по – горе в настоящото решение Колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 30.06.2008 г., че дори работодателят да е бил страна по него, няма как ищцата да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, след като такава предварителна закрила не е била уговорена в същия. В случая, видно от представения КТД и предвиденото в чл. 10.5 от КТД, трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т.2 и  3 от Кодекса на труда с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора се прекратяват след предварително становище на синдикалната организация. Даването на становище обаче, няма характер на предварително съгласие за уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, а единствено има значението на даване на мнение, което по никакъв начин не обвързва работодателя и не предоставя закрила по чл.333, ал.4 КТ. Ако страните са искали да уговорят предварителна синдикална закрила по този текст, е следвало в колективния трудов договор изрично да е било предвидено като условие за законосъобразност на уволнението наличието на предварително съгласие, а не становище на синдикатите. Така, че така уговореното в договора предварително становище няма правните последици на недаване на съгласие за уволнение по чл.333, ал.4 КТ. Закрилата по чл.333, ал.4 КТ има диспозитивен характер и важи само ако и доколкото е била уговорена в сключения колективен трудов договор, за разлика от императивната закрилата по чл.333, ал.1 - 3 КТ.  След като такава закрила не е предвидена, не е налице и необходимостта от предварително становище или съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за да бъде извършеното уволнение законно.

          По така предложените аргументи, предявеният от ищцата Ф.Р. против  ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т. 2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ от изхода на спора по основния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за незаконност на уволнението, се налага извод за неоснователност и на тези обусловени искове за възстановяване на ищцата Ф.Р. на предишната работа на длъжността „възпитател” в ответното ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград и присъждане на обезщетение от 2875.00 лв. за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 месеца за периода от 01.07.2008 г.-01.01.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. При така установената законност на извършеното уволнение, не е възможно възстановяване на предишната работа на длъжността, заемана преди уволнението „възпитател”. Възстановяване се извършва при признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, при което трудовото правоотношение се възстановява във вида в който е било и преди незаконното уволнение при предявен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за времето на оставане без работа поради уволнението се дължи и се присъжда именно когато се докаже незаконност на уволнението, което изрично е уредено и в КТ. Поради това не следва да се изследва и доказаността и на тази искова претенция. 

          Поради дотук изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение на РС Ивайловград е правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК, в полза на въззиваемото училище следва да се присъдят разноските по делото, направени пред настоящата инстанция, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на упълномощения по делото адвокат в размер на 300.00 лв.

         На основание разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК, с оглед характера на настоящото производство, срокът за касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ на въззивното решение е едномесечен и започва да тече от датата, на която съдът е посочил в съдебно заседание, че ще обяви решението си и действително е обявил същото.

            Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от 28.04.2009 г., на  Районен съд Ивайловград, постановено по гр. д. № 25 по описа на същия съд за 2008 г.

            ОСЪЖДА Ф.Р. ***„***********” № **, ЕГН: ********** да заплати на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Свирачи, общ. Ивайловград, Хасковска област представлявано от директора К. И.И. сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща направени по делото пред въззивната инстанция разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от обявяване на решението – 07.07.2009 г.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                               2.