Р   Е    Ш    Е   Н    И    Е

             

 

Номер……157……             19.10.2012 Година                        град Хасково

             

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                           наказателен състав

На девети Октомври                                                               Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

                                                 Председател:Кольо Димитров

                                                     Членове:1.Филип Филипов

                                                                    2.Красимир Димитров

секретар П. Д.

Прокурор П. Мидов

като разгледа докладваното от                                    чл. с. К. Димитров

ВНОХ дело                              № 492                   по описа за 2012 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 55/07.06.2012г, постановена по НОХД № 575/2011г. Хасковският районен съд е признал подсъдимият А.И.П. за виновен в това, че на 11.04.2010г. в гр. Хасково, причинил на Г.В.П. от гр. Хасково средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво, поради което и на основание чл. 129 ал. 1, вр. с  чл. 55 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия А.И.П. да заплати по сметката на РС Хасково направените по делото разноски в размер на 105 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия А.И.П., който я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Сбил приел изцяло изнесеното в обвинителния акт. Не бил преценил, че са налице доказателства, видно от които е, че не бил нанасял удари на пострадалия. Освен това пред дошлите полицаи последният бил заявил, че няма оплаквания. Не било преценено, че пострадалият също обиждал и удрял подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Според него свидетелските показания се разделяли на три вида. В групата не тези обаче, които твърдели, че подсъдимият е нанасял удари на пострадалия имало много противоречия. В действителност в случая имало спор, но до нанасянето на удари не се стигнало. Така било заявено и на дошлите по сигнал полицаи. Липсвала категоричност на доказателствата, които доказват вината на подсъдимия. Нарушен бил принципа, че всяко съмнение се преценява в полза на обвиняемия. Първопричината за възникване на инцидента било поведението на пострадалия. Преценката на това обстоятелство можело да доведе до преквалификацията на деянието по чл. 132 от НК, което пък давало възможност за определяне на друго наказание извън „лишаване от свобода”.

Становището на Окръжна прокуратура Хасково е за  неоснователност на въззивната жалба. Фактическата обстановка била правилно изяснена от съда. Събрани били всички възможни доказателства, на базата на които съдът бил достигнал до правилни изводи. Обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следвало да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Присъдата е постановена на 07.06.2012г. Въззивната жалба против нея е от 18.06.2012г.,  подадена е в срока за обжалване и се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е постановил присъдата си при изяснена фактическа обстановка. Събрани са доказателства, относими към извършеното деяние и на тяхна база съдът е изградил изводите си. Фактическата обстановка е била правилно възприета и правилно изложена в мотивите към постановената присъда. Същата кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства, обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка.

За установено от фактическа страна въззивната инстанция намира следното: На 10.04.2010г. пострадалият Г.В.П. заедно с брат си Т.П. и свидетелите З.Г. и С.С. отишли в бар „Шок” в гр. Хасково. Денят бил Петък, следва почивен ден и в заведението имало доста хора. В заведението била и компанията на подсъдимия А.П.. С него били приятелите му св. М.Б. и св. Н.К.. И двете групи консумирали алкохол.

След полунощ, в ранните часове на Събота – 11.04.2010г. подсъдимият тръгнал към тоалетната на бара. Св. Т.П. закривал с тяло вратата на тоалетната. П. поискал от П. да се отмести, но последният не го чул. Тогава подсъдимият бутнал П.. Двамата се сборичкали. Брата на Т.П. – пострадалия Г.П. видял това и се притекъл на помощ. Двамата – пострадалия в последствие Г.П. и подсъдимия А.П. се сбили. Охраната на заведението се намесила и изкарала навън двамата братя и подсъдимия. Навън излязъл и подсъдимия и приятелите му св. М.Б. и св. Н.К., както и св. З.Г.. Излезли и свидетелите В.В. и З.С. от охраната на заведението. Г.П. отишъл при подсъдимия. Хванал го с ръце и се сборичкали. Подсъдимият ударил с ръце пострадалия, съборил го на земята и започнал да го рита. Вс. З.Г. се обадила до полицията, за да я уведоми, че в момента става побой. Преди полицаите да дойдат побоят бил прекратен. Всички се прибрали в заведението. Полицаите пристигнали бързо. Не намерили никого да се бие. Говорили със св. Г. и тя им казала кой е бития. Полицаите го питали какво е станало. Пострадалият П. им отговорил, че няма проблеми и те напуснали заведението. П. се прибрал и си легнал. На следващата сутрин обаче се събудил с болки в челюстта. Бил изпратен в болнично заведение в Пловдив където му била направена операция и в което престоял две седмици. След връщането си от там подал жалба. От назначената съдебно медицинска експертиза е установено, че е получил пълно закрито счупване на тялото на долната челюст в ляво.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе при комплексния анализ на събраните по делото доказателства. Пострадалият твърди, че е бил съборен от подсъдимия на земята и след това ритнат с крак в лицето. На следващия ден лявата страна на лицето му се подула цялата. Свидетелката З.Г. е видяла как пострадалият пада на земята, след което подсъдимият започнал да го рита не само по главата, но и по други части на тялото. Това обстоятелство, че П. е бил ритан многократно и не само по главата, а и по други части на тялото се потвърждава и от св. Т.П.. Св. С.С. твърди, че при започналия бой и П. и П. паднали, след това П. станал и ритнал пострадалия в главата. Дори ударил и св. З.Г.. Съдът не съзира противоречие в показанията на тази група свидетели. Макар да има различие в нюансите, те са еднопосочни в основното, а то е: имало е сбиване между двамата, пострадалия е бил съборен на земята, след това е бил ударен с крак от подсъдимия в главата. На следващия ден е усетил счупването на челюстта. От заключението на вещото лице става ясно, че от падане такова увреждане не може да се получи, получава се от удар. Останалите свидетелски показания не са  в състояние да разколебаят така установената фактическа обстановка. Св. С.Р. твърди, че е изкарал навън биещите се в заведението. След това се прибрал и не видял сбиване от вън. Св. Б. твърди, че е видял при сбиването от вън двамата да падат, но не видял да има удар. Св. К. също видял падане, но не видял удар. Следва да се отбележи, че двамата са били от компанията на подсъдимия. Заявеното, че не са видели удар по никакъв начин не означава, че такъв не е имало. Св. В., работещ като охрана на бара заявява, че като изкарали навън биещите се прибрал вътре и не видял какво е станало. Св. С. заявява, че е видял сборичкване на вън, видял двамата да падат, но не видял ритане. Както бе посочено свидетелите изтъкват отделни фрагменти от случилото се. Не е изследвано в какви отношения са се намирали тези свидетели с подсъдимия. Показателно е, че заявяват, че не са видели ритници, а не, че такива е нямало. За това, че е имало са налице свидетелски показания. Налице е заключение на вещото лице. Действително пострадалия П. е заявил на дошлите полицаи – св. К. и св. В., че няма проблем. Към момента болките от получената травма още не са се усещали, а само за сбиването най-вероятно не е искал да се оплаква. Резултата е бил съставомерен, но това пострадалия е установил едва след като след време.

Според свидетелите от групата на пострадалия инцидента е възникнал след нападението на подсъдимия срещу брата на пострадалия – св. Т.П.. Налице са показания и в обратната насока. По никакъв начин не може да се приеме за безспорно установено, че инициатор на конфликта е пострадалия. При това положение неоснователно се явява и искането за преквалификация на деянието по чл. 132 от НК. Като последица от това неоснователно е искането за определяне на друго наказание, различно от „лишаване от свобода”. Въззивната инстанция намира квалификацията на деянието за правилно определена. На базата на установената фактическа обстановка и с оглед наличните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства правилно съдът е преценил, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, но близко до минимално предвидения размер за наказанието „лишаване от свобода”.

Въззивната инстанция намира, че не са налице твърдяните пороци, не са налице нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които по необходимост да водят до отмяна или изменение на постановената присъда, поради което въззивната жалба ще следва да се остави без уважение, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна ще следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 338  вр. чл. 334 т 6 от НПК съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55/07.06.2012г., постановена по НОХД № 1575/2011г. по описа на районен съд Хасково.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                            Членове:1.

                                                                                  

                                                                                   2.