Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер:       58                                       10.04.2013г.                                 Град: Хасково

Хасковски окръжен съд                                                        І-ви наказателен състав

На двадесет и шести март                                                           Година: 2013г.

В открито заседание в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                  КРАСИМИР Д.

Секретар: С.К.

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Д. В.н.а.х.д.№ 147 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 378, ал. 5 вр. чл. 318 и сл. от НПК.

С Решение от № 17 от 29.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 102/2012г., РС – Харманли е признал обвиняемия К.Т.К. за виновен в това, че в периода 02.VІІІ. - 07.ІХ.2010г. в с. Иваново, общ. Харманли, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, съставил неистински официал­ни документи (две удостоверения образец УП-3 с изх.№№ 11/02.VІІІ.2010г. и 2/07.ІХ.2010г., издаде­ни съответно от ЗК „Земя" и ЗК „Тракия Прима”, двете със седалище с. Иваново) с цел да бъдат използвани - престъпление по чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК поради което и на основание чл. 78 А от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв.

Недоволен от посоченото решение е останал обвиняемият Кольо К., който го обжалва в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност. В съдебно заседание поддържа жалбата си и иска съдебния акт да бъде отменен.

ОП – Хасково не изпращат представител.

В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства и не са допуснати в разпоредително заседание и не са събирани в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на решението, намира следното:

Решението, предмет на настоящата проверка, е постановено при особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебната, а и на съдебната фаза на производството.

Постановлението, с което се прави предложение за бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия, също както обвинителният акт, определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. В обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, ал. 1, т. 1 НПК), а както е известно е абсолютно задължително да съществува единство между т.н. фактическо обвинение и съответстващите му правни норми от НК. Неизпълнението на последното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. В Постановлението, с което обв. К. е предаден на съд, прокурорът сочи, че в периода 02.08.-07.09.2010г. обв. К. съставил двете инкриминирани УП-та, с издател - две земеделски кооперации в с. Иваново, като изпълнителните деяния се заключават в попълване на бланката и поставяне на подписи от обвиняемия за изготвил и гл. счетоводител, какъвто К. към 2010г. не бил. Паралелно с това се твърди, че в отразените в двете УП-та периоди обв. К. не работил в двете кооперации, а единият документ – УП 2/07.09.2010г. бил подписан от св. Н. Д..  Всички тези изложени от него факти, обаче прокурорът е съотнесъл към чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и изпълнително деяние „съставяне” на неистински официални документи. Вън от вниманието на наблюдаващия делото прокурор обаче е останало обстоятелството, че твърдението за неотговарящи на отразените в удостоверенията факти – период и продължителност на трудов стаж, полаган от обв. К. в двете кооперации, представляват не съставяне на неистински документи, а отразяване на несъществуващи факти в съдържанието на документите. Така в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност се твърди, както съставяне на неистински документ, също и, че отразените в двата документа периоди и трудов стаж на обв. К., не отговаряли на действителността. Или иначе казано допуска се смесване на понятията за „неистински документ” и „документ с невярно съдържание”. Освен това, по дефиниция понятието „неистински документ” се свързва с неговия автор, а от твърденията в постановлението става ясно, че св. Н. Д., като председател на ЗК „Тракия Прима” с. Иваново е подписал УП № 2/07.09.2010г., т.е. автор на документа е длъжностното лице – представляващ юридическото лице, което отговаря на действителността. Вън от вниманието на прокурора, а и на първоинстанционния съд е останало още едно обстоятелство. Вторият инкриминиран документ УП 3 11/02.08.2010г. не съдържа подпис на председателя на кооперация „Земя” – с. Иваново, т.е. изначално не е посочен автора на процесното удостоверение. При това положение единствено би могло да се говори за опит към престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, което пък не е отразено в постановлението на РП Харманли. Последното оказва влияние и върху правната квалификация на деянията, за които обвинението твърди, че са осъществени при условията на продължавано престъпление. В резюме изложеното описание на фактите в постановлението е довело и до противоречие между неговите обстоятелствена и заключителна част. Налице е разминаване между обстоятелствена част и заключителна част на обвинението, които само в своето единство обаче предполагат законосъобразно постановление. Неспазването на посочените процесуални правила чрез констатираните противоречия в постановлението е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй като те не са дали възможност да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо него наказателна отговорност, съгласно чл. 55 от НПК. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС категорично сочи, че чрез обвинителния акт, в случая и чрез Постановлението; прокурорът развива в пълнота своята теза пред решаващия орган, поради което и главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

Допуснатите на досъдебното производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними. В случая тези нарушения, поради неизпълнение на задълженията на съда по чл. 249, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, са довели и до опорочаване на проведеното съдебно следствие от ХРС и постановения от него съдебен акт по съществото на делото и те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция. От друга страна, препятстват възможността въззивната инстанция да провери правилността на атакуваното решение и се произнесе със законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт. След връщане на делото представителят на държавното обвинение следва внимателно и по-задълбочено да прецени изложените по-горе съображения, в съвкупност с данните за личността на обвиняемия, а и явно незначителната обществена опасност на деянието, при осъществяване на правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 1 предл. І-во от НПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 17 от 29.01.2013г. на РС – Харманли, постановено по н.а.х.д. № 102 по описа за 2012 година.

Връща делото за ново разглеждане на РП – Харманли.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                          Членове: