МОТИВИ към Присъда № 167 от 07.12.2010 г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по ВНОХД № 173 по описа за 2010 година.

 

          С Присъда № 97 от 07.10.2010 година, постановена от Хасковския районен съд по НОХД № 605 по описа на същия съд за 2010 г., подсъдимият Л.С.И.,*** признат за виновен в това, че на 27.02.2010 г. по път ПП 1-5 в с. Конуш, Хасковска област, посока към Кърджали, управлявал МПС л.а. „Ф.” с рег. № Х .... ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,10 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 3436, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” и чл.42а, ал.1, вр. с ал. 2, т.1 и т.2 във вр. с ал. 3, т. 1 и чл. 42б от НК съдът му наложил „Пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 7 месеца, като периодичността на явяване и подписване е два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 7 месеца. С цитираната присъда и на основание чл.343 г., вр. чл.343б, ал. 1, вр.  чл.3 7, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Л.С.И. му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед по ЗМВР от 27.02.2010 г., при изпълнение на наказанието пробация, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

          Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Л.С.И., който в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК обжалва същата. В подадената въззивна жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се на първо място, че било налице съществено противоречие между конкретното място на извършване на престъплението, посочено в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем и това, установено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. На следващо място не ставало ясно въз основа на какви обстоятелства, РС – Хасково е приел, че е налице управление на автомобила от страна на подсъдимия, предвид събраните противоречиви доказателства относно този факт, като се излагат подробни съображения във връзка с наведения довод. Моли, по изложените в жалбата съображения, въззивният съд да отмени атакуваната присъда, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

          Срещу подадената въззивна жалба не е постъпило писмено възражение от Районна прокуратура - Хасково.                                    

          В съдебно заседание пред ХОС представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а атакуваната с нея присъда - за правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд бил обсъдил гласните доказателства, върху които почива извода за авторството на престъплението и за изпълнителното деяние - управление на МПС след употреба на алкохол обективно и в съответствие с изискванията на закона. Твърди, че дори и абстрахирайки се от въпроса за управлението на автомобила при пристигането и след пристигането на полицейските органи и начина, по който подсъдимият бил възприел това пристигане и подаването на специален светлинен сигнал, в един продължителен период от време същият е стоял в автомобила на мястото на водача, а превозното средство било с включени светлини и се намирало на необичайно място на пътното платно, в нарушение на правилата за движение и несъмнено с това е създадена пречка за останалите участници в движението, а оттам и предпоставка за възникване на ПТП. Изложеното съставлявало „управление”, съгласно Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, като излага конкретни съображения в тази насока. Установено в хода на съдебното следствие било, че при пристигането на полицейските служители, освен със светещи фарове, автомобилът бил и с работещ на място мотор, и при приближаването на органите на реда, потеглил, без разпореждане от тяхна страна за това, след което свил вляво, в пресечка на пътя, на който се намирал и там спрял, с което се доказвали деянието, авторството и вината на подсъдимия. Прокурорът счита наложеното на последния наказание за справедливо и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

          Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба. Счита присъдата на РС – Хасково за неправилна и незаконосъобразна и пледира за нейната отмяна. Счита, че от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н., който бил очевидец на случилото се на инкриминираната дата и изложеното именно от него следвало да се кредитира с доверие от съда, се налагал извод за липсата на установеност на престъпния състав от обективна и субективна страна, като навежда доводи в тази насока. Счита, че повдигнатото на подсъдимия обвинение не било доказано по един несъмнен и категоричен начин, както се изисквало от закона, поради което моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

          Подсъдимият в хода на съдебните прения се придържа към изложеното от защитника си и изнася подробни съображения около случилото се. В дадената му възможност за последна дума и пред въззивния съд заявява, че не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.

          ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намира следното:

          Против подсъдимия Л.С.И. *** повдигнато обвинение за това, че на 27.02.2010 г. по път ПП 1-5 в с. Конуш, Хасковска област, посока към Кърджали, управлявал МПС лек автомобил марка „Ф.”, с рег. № Х .... ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,10 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

         Подсъдимият Л.С.И. разбира обвинението и в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Хасково дава подробни обяснения относно случилото се. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Л.С.И., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, живущ ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 47, издадена от Районен съд – Крумовград на 05.03.2010 г. подсъдимият Л.С.И. не е осъждан, а според приложената характеристична справка същият няма регистрирани криминални прояви от органите на полицията, няма данни да поддържа връзки с криминално проявени лица, нито да употребява системно алкохол, както и да е нарушавал обществения ред по местоживеене ***.

          На 26.02.2010 г., вечерта, подсъдимият Л.И., след като приключил работа, решили с негова позната да се видят в парка на с. Конуш, където седнали на една пейка, поговорили си, като изпили по две водки, закупени от магазина, намиращ се в близост. Подсъдимият преди това паркирал управлявания от него автомобил, марка „Ф.” с рег. № Х .... ВМ, в центъра на селото на път ПП 1-5, вдясно по посока на движението към град Кърджали, срещу църквата, но тъй като имало паркирани наблизо и други автомобили от същата страна, не успял да извърши правилно маневрата и спрял между тях, успоредно на пътя и на разстояние около 60 – 70 см от  бордюра на тротоара. В около 22.00 – 22.30 часа станало време да се прибират и подсъдимият изпратил момичето до дома й, след което позвънил по телефона на брат си, с когото по – рано се бил разбрал да мине да прибере колата, но последният не отговорил на обаждането. Малко по – късно отново го потърсил, но брат му отново не отговорил на обаждането. Тогава подсъдимият решил да го изчака в автомобила, влезнал в колата на мястото на водача и включил светлините, след което вследствие на умората и под влияние на изпития алкохол заспал.

          По същото време, свид. Н.Н., шофьор на автобус, правел курс до с. Тракиец, закъдето извозвал работници от град Гълъбово. Минавайки през с. Конуш, възприел на пътното платно спрелия автомобил, който се наложило да заобиколи, навлизайки в лентата за насрещно движение, тъй като същият бил спрян на значително разстояние от тротоара. Направило му впечатление, че светлините на превозното средство били включени, но не успял да го разпознае, нито да забележи дали има човек вътре. На връщане, свидетелят Н. отново видял автомобила, спрян на същото място с включени светлини. Докато оставял автобуса на бензиностанцията в с. Конуш, до него спрял лек автомобил с турска регистрация и водачът помолил свид. Н. да се обади по телефона на полиция или на Бърза помощ да не би на човека вътре да му е станало зле, като му подал своя телефон, от който да осъществи обаждането, тъй като не умеел да говори добре български език. Свид. Н. се обадил в полицията и съобщил за спрелия на пътя автомобил, като дежурният го уведомил, че щели да изпратят патрул.

          Свидетелят Н. останал на место да чака идването на полицейския патрул, като се спрял на автобусната спирка, на около 40 метра от спрелия автомобил, откъдето имал пряка видимост. От това си местонахождение възприел, че от момента на обаждането по телефона до пристигането на полицейските служители около 15 – 20 минути по - късно, светлините на превозното средство били включени, но двигателят не работел. При пристигането си, полицейският автомобил спрял на пътя пред превозното средство, а служителите отишли до него, почукали по прозореца и отворили предната врата от страната на водача, където бил подсъдимият И.. Попитали последния за неговата самоличност и откъде е, след което му поискали документи за самоличност и за регистрация на превозното средство и го подложили на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. В този момент свидетелят Н. се бил приближил и разпознал подсъдимия Л.И., тъй като живеел в същото село. Дори попитал полицейските служители какво съдържание на алкохол е отчело техническото средство. Последните му отвърнали, че е отчетено съдържание на алкохол и разпоредили автомобилът да бъде преместен, при което превозното средство било избутано от свид. Н. и единия от пристигналите полицейски служители, като подсъдимият бил на мястото на водача и управлявал с волана посоката на движение. Автомобилът бил изместен на около 20 метра в намиращата се вляво пресечка на главния път, след което на свидетеля Н. било разпоредено да го премести по – навътре и от другата страна на същата пресечка, тъй като се намирал отляво по посока на движението. След като преместил автомобила, свидетелят Н.Н. предал ключовете на подсъдимия, а последният бил качен в полицейския автомобил и отведен в град Хасково, където дал кръвна проба за изследване и му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 760/04.03.2010 г. от 27.02.2010 г. за това, че на 27.02.2010 г. около 00.20 часа на ПП I – 5 в с. Конуш, Хасковска област към град Кърджали управлявал лек автомобил „Ф.”, с рег. № Х .... ВМ след употреба на алкохол 1.49 на хиляда, установено с техническо средство алкотест Дрегер с № 0023.

          От заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта по Протокол № 61/01.03.2010 г. се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Л.С.И. се доказало съдържание на етилов алкохол в количество 2,10 на хиляда.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението по назначената на досъдебното производство химическа експертиза, което настоящият съдебен състав възприема при обосноваване на фактическите си изводи, като безпристрастно и компетентни изготвено, от обясненията на подсъдимия, както и от част от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, свързани със събитията на инкриминираната дата в момента до пристигане на полицейския патрул, и най – вече признанието му че е употребил алкохол и обстановката, в която това е станало, както и последващото му поведение и факта, че е търсил по телефона брат си, за да прибере колата, потвърден, макар и косвено от показанията на свид. И. И.. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия и относно факта, че е бил заспал на мястото на водача на автомобила, когато са пристигнали полицаите, че превозното средство към същия момент е било спряно на пътното платно на разстояние 60 – 70 см от бордюра, с включени светлини и неработещ двигател, както и по - нататък относно момента на извършване на проверка на подсъдимия с техническо средство за алкохол и обстоятелства при преместване на автомобила, в насока, каквато е изложена при описание на фактическата обстановка по делото. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и на показанията на част от разпитаните по делото свидетели – Н.Н., И. И. и М.Д.. В тази връзка, първият от посочените свидетели е очевидец на случилото се, има ясен спомен за него и възпроизвежда в точност по хронология и в детайли събитията на посочената в акта на обвинението дата. Показанията му са красноречиви, житейски и логически последователни, поради което настоящият съдебен състав им дава вяра изцяло при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Следва да се отбележи, че посоченият свидетел има преки и непосредствени впечатления относно случилото се. Независимо от познанството си с подсъдимия, последното само по себе си не би могло да обоснова по никакъв начин извод, че свид. Н. е заинтерисован по някакъв начин от изхода на делото или предубеден. Напротив, ясно става, че познанството на двамата е бегло и се дължи на най – вече на факта, че двамата живеят в едно и също населено място, а отношенията между тях не се базират на някакви по – близки или приятелски отношения. Последното е видно и от факта, че именно свид. Н. е този, който е позвънил на органите на реда, макар и след като е бил помолен от другиго и не от своя мобилен телефон, като при това не е разпознал нито автомобила, нито човека в него. Нещо повече, след като се е обадил, свид. Н. е останал и да чака на място полицейските служители, вместо да се опита да помогне на подсъдимия да премести колата или най – малко да го предупреди за тяхното идване, ако целеше да му съдейства по някакъв начин да избегне потенциални проблеми при проверка от органите на реда. Последното сочи на недвусмислен извод, че показанията на свидетеля Н. са обективни и безпристрастни, основани единствено на преките му и непосредствени впечатления за разигралите се събития, като той е бил на разстояние и в позиция, способстващи в най – пълна степен правилното им възприемане и впоследствие пресъздаване пред съда. Свидетелят Н. не разколебава своите показания и при поставянето му в очна ставка със свидетелите Т.С.А. и М.И.М., въпреки явното противоречие в показанията им по съществени за изхода на делото факти и независимо от принципно съществуващата възможност същият да бъде респектиран от факта, че последните двама свидетели са служители на полицията и е изправен пред съда очи в очи с тях. Независимо от служебното им качество, предполагащо липса на каквато и да е предубеденост или заинтерисованост по делото, както и изискването, поради професионализма им да бъдат в състояние да възпроизвеждат точно и обективно фактите, за които са призовани пред съд да дадат показания, съдът намира, че свидетелите А. и М. първо нямат ясен спомен за случилото се и на следващо място показанията им са неубедителни и фрагментарни. Същите се базират не единствено и само на техни преки впечатления и възприятия за фактите, осъществили се в действителност на инкриминираната дата, а най – вече на предположения и догадки за това какво е следвало да се случи при въпросната проверка, съобразно служебните указания и тактика при извършване на такива проверки. На следващо място, периодът от време, изминал от инкриминираната дата до разпита им пред първоинстанционния съд, когато макар и съдържащи вътрешни противоречия, показанията им са дадени без да се твърди, че липсва спомен за разигралите се събития от една страна, и периодът от същия този разпит до повторния пред въззивната инстанция, са с продължителност, почти еднаква, но въпреки това свидетелите твърдят, че вече нямат никакъв спомен за случилото се, което е дори чисто житейски необяснимо, а предвид професионалното им качество, предполагащо засилени изисквания към услужливостта на тяхната памет - дори нелогично. Още повече, че сам свидетелят Т.А. твърди, че принципно проверките на водачи на МПС за употреба на алкохол се извършват при обстоятелства, в които полицейският автомобил е установен на място край пътното платно, а биват спирани движещи се превозни средства за извършване на проверки на водачите. В този смисъл заявява, че случаи като настоящия са редки, но независимо от това ситуацията не е оставила ясен спомен в тяхното съзнание, който да бъде възпроизведен пред съда. С оглед така изложеното, за да приеме за безспорно и категорично обезпечени изложените в атакуваната присъда фактически изводи въз основа на техните най – вече показания, Хасковският районен съд, не е подложил на детайлна и обективна преценка всички доказателствени източници. Не е преценил, че показанията на свидетелите Т.А. и М.М., дадени в хода на съдебното следствие още при първоинстанционното разглеждане на делото, са вътрешно противоречиви и взаимно се изключват от останалия събран доказателствен материал досежно фактите и обстоятелствата, релевантни за съставомерността на деянието. По отношение на приетите за меродавни гласни доказателства и доказателствената сила и стойност на приложения писмен материал, въз основа на които ХРС е изградил своите констатации, настоящият съдебен състав не споделя съображенията на първостепенния съд и счита, че на показанията на свидетелите Т.А. и М.М. не следва да се дава вяра.

          С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че при така констатираната фактическа обстановка и след мотивирано обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде  субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

          Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба № 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т. н. на кръвните проби, като същевременно проверката относно валидността на тези констатации би могла да се извършва съобразно чл. 144 и сл. от НПК. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в дадените пред съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /1,49 на хиляда/ най – напред с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, тип Алкотест 7410, производство на фирма Дрегер, Германия, вписан в публичния регистър на одобрените средства за измерване. Техническата изправност на посочения уред, не е поставяна под съмнение от участващите в наказателното разследване процесуални субекти - подсъдимия и неговият защитник, чрез депозиране на възражения и доказателствени искания за актуални справки от Института по хидрология и метрология. Не са оспорвани и фиксираните с "Алкотест 7410 Дрегер" № 0023, показатели, отразяващи количествените измерения на наличния алкохол в кръвта. Възприемането на същите от първостепенния и въззивен съд принципно обаче, е предпоставено от несъгласието на подсъдимия да съдейства за изготвяне на химическа експертиза, с оглед субсидиарният характер на този подход за определяне количеството алкохол в кръвта, какъвто случай настоящият случай не е. Подсъдимият, след като е бил поканен, доброволно е дал кръвна проба за изследване, а от заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта по Протокол № 61/01.03.2010 г. се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от него се доказало съдържание на етилов алкохол в количество 2,10 на хиляда, което следва да се възприеме като меродавно.

          С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 2,10 на хиляда.

          За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

          Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици. От субективна страна същото може да бъде осъществено само умишлено, като формата на умисъла е пряк.

          По делото се установи, от обясненията, съдържащи признанието на самия подсъдим, че същият на 26.02.2010 г. е управлявал в с. Конуш лек автомобил марка „Ф.” с рег. № Х .... ВМ, който паркирал в центъра на селото на път ПП 1-5 вдясно по посока на движението към град Кърджали, срещу църквата, но тъй като имало паркирани наблизо и други автомобили от същата страна, не успял да извърши правилно маневрата и спрял между тях, успоредно на пътя и на разстояние около 60 – 70 см от  бордюра на тротоара. Макар и да не съществуват данни за начина на организацията на движение в посочения участък на пътя, в района на населеното място – с. Конуш, Хасковска област, би могло да се направи обосновано предположение, че това е станало в нарушение на правилата за движение, независимо от липсата на доказателства в тази насока, като на прокуратурата в случая е разпределена доказателствената тежест за това. Независимо от това, твърденията на държавното обвинение, залегнали в акта, с който подсъдимият Л.И. е привлечен към наказателна отговорност, е за управление на моторно превозно средство, а именно посочения по – горе лек автомобил, осъществено по път ПП 1-5 в с. Конуш, Хасковска област, посока към Кърджали, като в обстоятелствената част е посочено, че след пристигането на полицейския автомобил, управляваното от подсъдимия превозно средство завило вляво в пресечката на пътя до църквата, където спряло, а полицейските служители – свид. А. и М. спрели зад него. В този смисъл следва да се отбележи, че с акта на прокуратурата се определят рамките на повдигнатото обвинение, а фактическите твърдения, изложени в него – пределите на доказване в наказателния процес, с които съдът следва да се съобразява. В случая се доказа, че подсъдимият действително към момента на пристигане на полицейските служители се намирал в управлявания по – рано от него автомобил и седял на мястото на водача. Превозното средство към същия този момент обаче е било в покой – не се е движело, а двигателят не е работел. Единствено светлините на автомобила са били включени. Впоследствие моторното превозно средство наистина е преместено в пресечка вляво на пътя, на който се е намирало, но това е станало по разпореждане на органите на реда и чрез избутването му, а не по инициатива на подсъдимия и чрез предприети от него по собствена воля действия за привеждането на лекия автомобил в движение на собствен ход. Така възприетата от съда и категорично установена в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, фактическа обстановка, коренно различна от изложената в обвинителния акт, недвусмислено сочи на извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343б от НК не се доказват по начин, който да доведе ангажирането на наказателната му отговорност, т.е. недвусмислено и по несъмнен начин.

          Що се касае до тезата на представителя на обвинението, че с оглед възприетото тълкуване на понятието „управление” в цитираното по – горе постановление на Пленума на ВС, изпълнителното деяние по чл. 343б от НК би могло да се изпълни със съдържание и чрез бездействие от страна на дееца, при това оставяйки настрана иначе съществения въпрос необходимо ли е изменение на обвинението в хипотезите, като настоящата, съдът намира за уместно да отбележи следното:

          Наистина, независимо от обстоятелството, че моторното превозно средство се е намирало в покой в момента на пристигане на място на органите на пътна полиция, подсъдимият И. си е служил с приборите на лекия автомобил, доколкото светлините на същия са били включени през време, в което той се е намирал в него. Такова действие или бездействие с механизмите и приборите на превозното средство обаче, се явява съставомерно и би осъществило понятието „управление”, според указанията на върховната инстанция, само когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Такива последици при криминализиране на деянието по чл. 343б от НК въобще не са предвидени от законодателя, което още веднъж потвърждава извода по - горе, че тълкуването на понятието „управление”, дадено от Върховния съд за целите на разясняване на състава на престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК не би могло да се приложи направо и за състава по чл. 343б НК, предвид различията от обективна и субективна страна между тях. За същите следва да се държи сметка, за да не се стигне до неоправдано разширяване на идеята и смисъла на нормата, защитаваща всъщност точно определен обществен интерес и по този начин да се накърнят основни права на подсъдимия в процеса. В случая освен, че в чл. 343б НК не се предвижда настъпването на съставомерни последици или дори допускане от дееца настъпването на такива, то включването на светлините на автомобила не само че не е създало допълнително опасност от настъпване на ПТП, но всъщност дори е способствало за обозначаването на превозното средство на пътя и по този начин за обезопасяване на движението. А фактът, че най – вероятно подсъдимият е нарушил правилата за движение, паркирайки на място, където не е позволено, в момент преди да започне да употребява алкохол, първо остава само и единствено в сферата на предположението, което е недопустимо в наказателния процес. Второ този факт съвсем не означава, че в един по – късен момент от време, след като вече е под влияние на алкохола, подсъдимият следва да предприеме действие за отстраняване на нарушението и преместването на автомобила от мястото, на което се намира по начин, осъществяващ сам по себе си признаците на състав на престъпление, както би било ако предприеме действия по привеждането му в движение и управление на автомобила до друго място, където да го установи, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

          В тази връзка, неправилно прокурорът счита, че от гледна точка на гореизложеното, е налице бездействие на водача, с което по смисъла на залегналото в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС разбиране, се осъществява "управление” на превозното средство. Последното остава извън съдържанието и смисъла на закона и на тълкуването му, дадено от върховната инстанция. Поведението на подсъдимия в случая, а именно да не привежда в движение автомобила, а да изчака брат си, за да може последният да го премести, е било адекватно от гледна точка на наказателния закон и затова същият не следва да бъде подвеждан под отговорност за него. В крайна сметка употребата на алкохол, довела до концентрация в кръвта на дееца над допустимата норма, обосновава извършване от обективна страна на състава на престъпление по чл. 343б НК само ако наред с нея е налице и управление на моторно превозно средство. Такова в случая не е осъществено, а липсата на който и да е от кумулативно дадените признаци от обективна страна на деянието, води до несъставмерност на поведението на подсъдимия, доколкото последното не съдържа белезите на някое друго престъпление, което предвид характера на повдигнатото обвинение да се явява достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност. С оглед на това е безпредметно и не се налага по – нататък обсъждането на въпроса за субективната страна, тъй като не се доказа самото деяние.

          По така изложените съображения, въззивният съд намира, че жалбата е основателна. Обвинението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност не е доказано, поради което последният бе оправдан изцяло по същото, след отмяна на присъдата на Хасковския районен съд и постановяване на нова в хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

          Мотивиран така Хасковският окръжен съд постанови присъдата си.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                         

                                    

                                                                                                                     2.