Р Е Ш Е Н И Е

                                                              30.07.2010 г.                                гр.Хасково

 

                                                В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд  граждански състав

на  двадесет и шести юли  две хиляди и десета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                            

                                                                                    

Секретар  М.Д.

Прокурор

След като  разгледа докладваното от  съдията Серафимова

гражданско дело № 93 по описа за 2010  г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                   Предявеният от адв.А.Х.С. ***, като пълномощник на   Н.А.Н., ЕГН  ********** *** извор, Хасковска област, ул. „Бор” № 1  против П.Д.М. *** иск  за сумата  в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/.

                   В исковата молба се твърди,че с влязло в сила  решение по НОХД № 47 по описа на Военен съд Пловдив за 2005 година ответникът  П.Д.М. е признат за виновен в това, че на 02.05.2001 г. между 20,30 часа - 21,10 часа, в района на Поделение 26810 – Поповица на тревната площ източно от лавката при тренировъчна схатка и борба със сина на ищеца  редник  Р. Н.А. му е причинил  тежка закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на функциите на жизнено важни центрове в мозъка вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила в  23,00 часа на 07.05.2001 г. КАРИТ на Неврохирургия на ВМИ Пловдив.Вследствие на преждевременно настъпилата смърт на сина си ищецът  претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки душевни и психически страдания и физически болки.Поради това както и поради обичта и привързаността към сина си ищецът изпаднал в шок, психически се сринал от безвъзвратната загуба на опората му в живота, станал необщителен и избухлив.Преди бил физически здрав, а след сполетялото го нещастие заболял от хипертония, желязонедоимъчна анемия, флебит и тромбофлебит на долните крайници, който с времето прогресирал и в момента  бил в нелечим стадий. Всички посочени душевни страдания и  физически болки  ищецът оценял на 60 000 лева.Поради изложеното счита,че има правен интерес от завеждане на настоящия иск и моли съда  да ги призове на съд с ответника и след доказване на изложените в исковата молба обстоятелства, да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, както и обезщетение за забава върху посочената  сума, от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски. 

                   ОТВЕТНИКЪТ -  П.Д.М.  оспорва предявяния иск.В законоустановеният едномесечен срок е постъпил от ответника  П.Д.М. писмен отговор, вх.№  6143/30.06.2010 г. , съобразен с разпоредбата на  чл.131,ал.2 и 3 ГПК.С отговора си ответникът прави възражане  за изтекла погасителна  давонст на предявения иск.Деянието било извършено на 02.05.2001 г.,а присъдата по НОХД № 47/ 2005 г. влязла в сила на 23.04. 2005 г.Съгласно  чл.110 и сл. от ЗЗД предявеният от ищеца Н.А.Н. иск бил погасен по давност и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

                   Хасковският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

                   Видно от удостоверение  наследници № 000650/29.04.2010 г.издадено от  Община Димитровград ищецът  Н. А. Н. е баща  на  Р. Н.А.,б.ж. на Димитровград починал на 07.05.2001 г., акт за смърт № 0205/ 08.05.2001 г. издаден в гр.Пловдив.По делото е представено и надлежно заверено копие на акт за раждане № 567,т.ІІІ,стр.540 по Регистъра за населението  от което е видно,че ищеца Н.А. е  записан като баща на Р.  Н.А. роден на  *** г. в Димитровград.

                   С решение  № 47/07.04.2005 г., в сила от 23.04.2005 г., постановено по  НОХД № 47/2005 г.  Военен съд Пловдив ответникът П.Д.М. е признат за виновен по НОХД № 47/209005 г., по описа на Военен съд Пловдив ответникът е признат за виновен в ответникът  П.Д.М. е признат за виновен в това, че на 02.05.2001 г. между 20,30 часа - 21,10 часа, в района на Поделение 26810 – Поповица на тревната площ източно от лавката при тренировъчна схатка и борба със сина на ищеца  редник  Р. Н.А. му е причинил  тежка закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на функциите на жизнено важни центрове в мозъка вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила в  23,00 часа на 07.05.2001 г. КАРИТ на Неврохирургия на ВМИ Пловдив – престъпление по чл.122,ал.1 НК.На основание  чл.78а от НК П.Д.М.  е  освободен от наказателна отговорност и му е наложено  административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лева.

                   В приетото като доказателство  НОХД  47 / 2005 г. по описа на Военен съд Пловдив се съдържа сл.дело № 105-VІ /2001 г. по описа на Пловдивската военно-окръжна прокуратура. От Н.А.Н. е предявен граждански иск против П.  Д.М. за сумата в размер на 12 500 лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание от смъртта на сина му Р. Н.А.,б.ж. на Димитровград /  молба на л.99 от сл.дело /. В следствено дело се намира и адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 28.05.2001 г. / л.100 /, видно от което Н.А.Н. е упълномощил адв.Зорница Д. да го представлява по  сл.дело № 105/2001 г.

                   НОХД № 47/2005 г. по описа на Военен съд Пловдив е образувано въз основа на обвинителен акт,  внесен в съда на 11.03.2005 г.С разпореждане от 16.03.2005 г.  делото е насрочено за разглеждане и решаване по реда на  Глава ХХ, Раздел ІV ,чл.414б от НПК.

                   Във връзка с  разпределената от съда доказателствена тежест по искане на ищеца бе допусната и разпитана като свидетел А.А. Начева, съпруга на ищеца посочена от ищеца установява,че  приживе отношенията между Р. и баща му били много добри.Три години преди смъртта си Р. живял при майка си, а преди това с баща си. Когато Р. живеел при майка си, свидетелката съжителствала с Н. *** в Димитровград. Всяка седмица ходил при тях. Не е имало период, през който Р.  да е живял постоянно при нас двамата с Н..След като разбрал за смъртта на сина си, Н. се разболял психически, получил припадъци, със сърцето и с краката също не бил добре. Всичко това било в резултат на смъртта на сина му.Страданията на бащата продължавали от 2001 година, от както е починал Р. до сега.Здавословното му състояние се влошило, получил захарен диабет.С времето общото му физическо и психическо състояние става по- лошо.

                   Така установените фактически положения налагат следните правни изводи:  

                   Ищецът  Н.А.Н. като баща  на Р. А.Н., б.ж. на Димитровград починал на 07.05.2001 г. е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на  причинената на сина му  Р. А.Н.,б.ж. смърт по непредпазливост, на 02.05.2001 г., за което с влязло в сила Решение № 47/07.04.2005 г. по НОХД № 47/2005 г. ответникът П.Д.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.122,ал.1 НК.

                   Решението от 07.04.2005 г. по НОХД № 47/2005 г. на Военен съд Пловдив е влязло в сила на 23.04.2005 г.

                   Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД  давността за исковете за непозволено увреждане е 5 години, а за лихви върху обезщетенията – 3 години .За тази давност съдът не следи служебно и затова ответникът следва да направи възражение,че давността е изтекла.Възражение за изтекла погасителна давност е направено от ответника с депозирания  от него, в едномесечния срок писмен отговор.Възражението се поддържа и в с.з. на 26.07.2010 г.Срокът по чл.110 ЗЗД, който е петгодишен е започнал да тече от осъществяването на престъплението – 02.05.2001 г., за което престъпление ответникът П.Д.М.  е осъден с влязло в сила на 23.04.2005 г. решение, постановено по НОХД № 47/2005 г. на Военен съд Пловдив.С подаването на молбата , с която е предявен от ищеца граждански иск в размер на 12 500 лева, в рамките на образуванато наказателно производство по сл.дело № 105 започналата да тече петгодишна давност е прекъсната.Граждански  иск е предявен от  ищеца и  в рамките на образуваното въз основа на обвинителен акт   внесен във Военен съд Пловдив на 03.11.2004 г. С определение от  01.12.2004 г. съдебното производство по НОХД № 242/2004 г.   е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила. В производството по НОХД № 47/2005 г. по описа на Военен съд Пловдив гражданския иск на ищеца  не е приет за съвместно разглеждане,  предвид това ,че по реда по  който е разгледано делото и е преключило с влязло в сила на 23.04.2005 г. решение е недопустимо съвместното разглеждане на граждански иск в наказателното производство.

                   Така установените факти налагат извода, че към момента на подаване на настоящия иск – 25.05.2010 г. 5 - годишният давностен срок е изтекъл. От предявяването на гражданския иск по наказателното дело до предявяването на исковата молба – 25.05.2010 г. са изтекли повече от пет години.Искът се счита предявен от постъпването на исковата молба в съда – 25.05.2010 г., поради което представения от процесуалния представител на ищеца договор за правна помощ от 25.04.2010 г. е без каквото й да е правно значение.Без значение е кога ищецът е узнал , че НОХД № 47/2005 г. по описа на Военен съд Пловдив е приключило с влязло в сила решение.

                   Към момента на предявяване на иска – постъпването на исковата молба в съда – 25.05.2010 г.  петгодишния давностен срок, който започва да тече от датата на извършване на престъплението – 02.05.2001 г. е изтекъл. Петгодишният давностен срок е изтекъл считано и към датата на влизане в сила на решението, постановено по НОХД № 47/2005 г. по описа на Военен съд Пловдив, в сила на 23.04.2005 г.

                   Предвид направеното от ответника възражение за изтекла петгодишна  давност на основание чл.110 ЗЗД срещу  предявения с  искова молба, постъпила в съда на 25.05.2010 г. иск  с правно основание чл.45 ЗЗД  за сумата  в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното на 02.05.2001 г. престъпление,  поради изтекла петгодишна погасителна давност се явява неоснователен и следва да се отхвърли.            

                    Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

 

                    ОТХВЪРЛЯ предявения от адв.А.Х.С. ***, като пълномощник на   Н.А.Н., ЕГН  ********** *** извор, Хасковска област, ул. „Бор” № 1  против П.Д.М. *** иск  за сумата  в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/, поради изтекла петгодишна погасителна давност  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

                      Решението може да се обжалва по реда на въззивното обжалване, пред Пловдивския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      СЪДИЯ :